НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ

        Смисълът на християнският живот е постигането на обожение или т.н святост – състояние при което човек, чрез вярата и тясното общение с Бога, до такава степен е осветен от Неговата благодат на Св. Дух, че достига чистота и съвършенство в духовния си живот, както искреност и простота в общението си с Господа. Придобива непоколебимост във вярата, и  постоянство в борбата със злото и греха.
       Опазването непорочността на Христовата вяра и борба с греховността,  до постигане на святост, това е смисълът на човешкия живот. Затова светците се явяват образец на подражание във вярата и доброто. Защо? Защото след като сами са стигнали съвършенство, могат да ни очертаят пътя,  по който и ние по-малките им братя можем да ги последваме. И не само това, но те достигнали небесното царство и блаженство, се молят за нас и ние да последваме техния успех на спасението. Освен това, техния живот изявен в следване и  изпълнение на Божия закон , е барометър, показващ, кое трябва и кое не трябва да допускаме в нашия живот. И не греховните слабости, които излагат човека и го понизяват на ниво по-долно и от животните трябва да са критериите за нормалност и човечност, а Христовите добродетели, които виждаме отразени в поведението и живота на светците. Не националните герои са истинските колоси на една нация а нейните праведници-божии угодници. 
       Затова съвремения сръбски светец-Св.Юстин Попович казва: “съвест и зеници на един народ са неговите светии”. 
“Кажи ми колко светци е дал твоят народ на небето и аз ще ти кажа каква е душата на твоя народ”, продължава да говори  той.  Това е така, защото единствено светците са явен показател за силата на вярата и чистота на нравствеността на един народ.  Колкото повече са праведниците, толкова е по издигнато морално един народ.
       В Св.Писание  на едно място се казва:
    “ Да възхвалим сега славните мъже и отците на нашия народ: много славни дела Господ е явявал чрез тях със своето величие отвека.”/Иис Сир.44:1-2/
       По тази причина, за да не остане в забвение паметта на онези, които с молитвеното си ходатайство пред Бога най-много се грижат за духовното ни преуспяване, след възстановяването на своето достойнство като патриаршия, БПЦърква, през 1954г, с постановление на Св.Синод, за първи път обявява Втората неделя след Неделя Петдесетница, за ден на всички български светии- знайни и незнайни. В същата година за първи път е отслужена тържесвена служба в тяхна чест от българският патриарх Кирил, в столичния храм “Св.Седмочисленици”.
   
      Канонизираните български светци общо на брой са 104, като от тях имаме 12-патриарси или епископи, т.н светители, 4-князе и царе, трима войни и 87 канонизирани мъченици. От последната категория в деиствителност  са много повече, особенно онези, които са пострадали за вярата през османското иго и през комунистическият режим.
      “В своята “История славянобългарска”, преп. Паисий Хилендарски споменава ок. 60 български светии, начевайки със Св.Св. Кирил и Методий, Св.Седмочисленици, Св.Теодосий Търновски, Св.Ефтимий Търновски, мъчениците през османско владичество и т.н.
      Забележете обаче, че сред светиите най-много са мъчениците за вярата, сиреч онези, които са станали живо свидетелство за Христовата истина. Самото им латинско наименование – “мартириум”, означава –“свидетел”, т. е свидетел за вярата в Христос-Спасителя.
      Това не омаловажава и др. категории святост, защото всеки от тези праведници, на своето поприце е просиял и засвидетелствувал истинността на вярата в Бога.
      Едни чрез проповядване на вярата със слово, други с правдиво държавническо управление, трети чрез светителсвуване-сиреч просвещение народно, четвърти с аскетичен подвижнически живот и молитва, като Св.Иоан Рилски, пети претърпяване на изтезания за вярата, шести с жертване живота си за вярата и т.н. Всеки един от тези, знаен или незнаен за нас, днес се моли  на Господа за нашето вразумление и спасение. Да намразим греха и да обикнем Бога, с цялата си същност.
     В съвременно време, в Карлово, Ст.Загора, а може би и на др.места има построени параклиси в чест на “Всички български светии.” В Рилският манастир пък се намира  най-старата икона, на която са изобразени всички канонизирани  български светци.
      По техните молитви, Христе Боже наш, помилвай нас!
Амин.