СВЕЩЕНИЦИ СЛУЖИЛИ ПРИ ХРАМ “СВ.ТРОИЦА” – С.ТРУД, ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ

/биографични бележки/

1. свещ. МИХАИЛ МАНЮВ ПАНЧЕВ

О.Михаил се е родил на 3. ІХ. 1822г. в гр.Кратово, Македония. Бащата Маню Михайлов Панчев, виден занаятчия-шивач,бил религиозен човек и успял да възпита децата си също в религиозна вяра. Синът Михаилпървоначално помагал в шивашката работа, но по-късно, по желание на баща си отишъл да учи в едно местно гръцко училище. Тъй като там средата повлияла зле на възпитанието на момчето, баща му, го преместил в съседното килийно училище. Михаил твърде любознателен и трудолюбив бързо напреднал във вероучението и църковното пеене. Имайки добри гласови данни бил приет скоро и като певец в местния храм.

През 1835-36г. градът им бил нападнат от башибозук, опожарен и обезлюден. Семейството на Михаил било избито, а той по чудо се спасил укрит в местното килийно училище. С неколцина оцелели, едва 13 годишен, в продължение на две години скита от село на село и се препитава чрез всякакъв труд. Временно попада в гр.Солун и там посещава уроци в местната гимназия. По-късно се отправя към вътрешността на страната ни и се установява във Филибе /днешен Пловдив/. Намира подслон и прехрана в дома на някакъв занаядчия, като му помага в работата. Ученолюбив използва всяко свободно време за да чете и се ограмотява. Учи по малко, първо в гръцко, а после и в българско училище. Стигнал 19-20 годишна възраст умеел да чете хубаво на църковно-славянски и гръцки, и успял да се уреди на служба като църковен певец. Служил е като псалт в различни Пловдивски църкви.

Скоро го поканват да стане учител вблизкото село Чирпелий /Труд/, която покана той приема. През това време изпълнява длъжността църковен певец и помага на местния стар свещеник в църковната служба. Името на този свещеник, както и архитектурния вид на храма от онези години остават за нас неизвестни, поради липса на каквито и да е писмени исторически сведения.

Когато умира споменатия свещеник, местните жители поканват даскала да го замести и да се посвети на свещенния сан. След колебание Михаил се съгласява с предложението. В 1860г. той се запознава и оженва за Божана Петрова от с.Царацово, сестра на известния революционер-съратник на Левски – Иван Арабаджията. Владиката от Филибе го ръкополага още същата година и го назначава за енорийски свещеник в с.Чирпелий със задължението да обслужва и съседните села: Чолук /Граф Игнатиево/, Строево, Царацово и Мързян /с.Бенковски/. По този начин о.Михаил окончателно се заселва в Чирпелий.

По биографични данни в писмени спомени на Димитър Манев /+2004г./ – /правнук на о.Михаил/, свещенникът е развивал в поверените му енории църковно-просветна и революционна дейност. Със съвети и средства е подпомагал местните по-будни българи. Считат го за съратник на Васил Левски, заради което е следен от турците, арестуван и благодарение на усилните молби на населението и ходатайството на Пловдивския владика отървава бесилото. Някои разказвали как поп Михаил облечен в расо и камилавка, възседнал кон, с пищов в пояса, обикалял селата за тайни срещи и поръчения.

Обратно на това Владимир Игнатов от с.Царацово, автор на книгата “Бащата на апостолите” – биографично изследване на живота и дейността на Иван Арабаджията, най-важния от съратниците на Левски в южна България, предоставя исторически сведения за о.Михаил, противоречиви на горните. По разказ на очевидци дякон Игнатий-Васил Левски неколкократно е идвал в с.Чирпелии в опит да основе революционен комитет, което дело не се осъществило по редица причини. О.Михаил чрез шурея си Иван Арабаджията неколкократно молел за среща с Левски. Когато дошъл за първи път в Чирпелий, в дома на свещеника привечер, дякон Игнатий придружаван от Ив.Арабаджията и Георги Данчов, не сварили свещеника в дома му. Точно в този момент той отсъствувал от дома си. Почакали доста и когато Левски се вгледал в един портрет на стената и разпознал лицето на о.Михаил, рязко подскочил и дал знак на другарите си да тръгват. След дълго мълчаливо препускане с конете до съседното с.Царацово, най-сетне Левски продумал и обяснил, че попът не е добър човек, затова с него работа нямат. Дали Васил е познавал свещеника от преди или е имал някаква информация за него, за некоректен човек, което го е резервирало да го причисли към комитите от този район, за нас остава неизвестно. Авторът на книгата споменава, че о.Михаил проявявал известна недобросъвестност, също че чрез изнудване е изкупувал на доста ниски цени имоти на турски семейства изселващи се от селото в Турция, преди и след Руско-Турската освободителна война от 1878г., с цел лична облага, по който начин е придобил доста имоти. Тези обвинения според мен остават субективни поради липса на възможност да бъдат проверени. Аз лично предполагам, че свещеникът се е въздържал от ангажиране в революционното дело и е попречил на местните “немирни глави” да участвуват в него, единствено за да не пострадат те и семействата им, поради нестратегическото местонахождение на с.Чирпелии, в близост до Филибе, където имало винаги на разположение турски военен гарнизон и често шпиони проверявали селата за комити.

Стоян Делков от с.Чирпелии, дългогодишен приятел на Ив.Арабаждията бил известно време църковен клисар на о.Михаил. За него се е говорело, че е осигурявал пушки в Чирпелий за революционни дела, като подчертавал понякога в разговори вината на свещеника за несформирането на комитет в селото инежеланието му да сътрудничи на Левски. Стоян Делков споменавал за няколко такива опити, които пропадали по вина на о.Михаил. Иначе според други исторически извори Апостолът често се е отбивал в хана на дядо Стоян, преспивал, хранел се и се бръснел, но революционна дейност в село Чирпелий не развил. /Местонахождението на хана в миналото, днес е домът на Стоян и Пламен Делкови – до ЖП гарата/.

Според историческите сведения сегашния храм е построен през служението на о.Михаил Панчев, в 1869г., което е и най-голямата му заслуга в църковните дела. Най-вероятно под негово ръководство и пряко участие.. Но още преди времето на о.Михаил вероятно е имало някакъв храм, след като е имало и свещеник, но с какви размери и на кое място – остава неизвестно. Предположението ми е, че е бил на мястото на сегашния храм.

В семейството на о.Михаил и презвитерата Божана през четири години се раждат две момичета – Мария и Стефана. Скоро след раждането на второто дете Божана умира и дядо поп с помощта на съседи отглежда двете деца. По това време за клисарка в храма, а след овдовяването му и за помощник в домакинството, дядо поп наел една по-възрастна жена-стара мома, наричана “Нечата”. Нечата е била известна като жена с “мъжки “характер и поведение. Яздела кон, обличала се в мъжки дрехи, често въоръжена с пистолет и нож в пояса си. Имала е сериозни дипломатични връзки с чиновници от високо държавно ниво. Успяла е да помогне на мнозина свои съселяни за разрешаване на лични проблеми и дела.

След освобождението – 1878г., порасналите момичета на о.Михаил последователно се омъжват. Мария се омъжва за Костаки Петров-учител от с.Красново, а Стефана за Йови Стоянов, финансов чиновник от Пловдив. За известно време двете семейства живеят в гр.Пловдив, като по-късно Стефана се преселва в София.

В семейството на Стефана се раждат три деца : момче-Михаил и две момичета – Мария и Любка. Момчето е бъдещият генерал Михаил Йовов, военен писател, началник на Щаба на Армията, началник на военното училище, министър на просветата, министър на железниците и накрая пълномощен министър във Филандия. Загива като изгнанник при железопътна катастрофа в Америка.

Другата дъщеря на о.Михаил – Мария заживява в Пловдив. Раждат и се две деца – Тодора и Михаил. Претърпява краткотраен несполучлив бракпоследван от развод с първия и съпруг. Децата отглежда с помощта на баща си –дядо поп , който се преселва да живее в Пловдив.

През 1906г. внучката на свещеника - Теодора, след завършване на педагогическо образование в София, се омъжва за военния капитан Яким Кесяков. Две години по-късно, к-н Кесяков е преместен на служба в Пловдив. Семейството му – съпруга и дъщеря Недялка,се преселва тук от София и заживява в къщата на о.Михаил. В 1911г се ражда и второто им дете – Димитър. През 1912г капитан Кесяков заминава за фронта и взима участие в Балканската война, а семейството му остава на грижите на баба Мария и дядо поп Михаил. За нещастие, к-н Яким Кесяков загива във войната при македонското градче Радовиш, като посмъртно е произведен в чин майор. Овдовялата съпруга успява дя отгледа децата си с помощта и преките грижи на престарелия о.Михаил и дъщеря му Мария.

Така свещеникът в продължение на повече от 35г. след освобождението на България е грижовен баща, дядо и прадядо за семействата на своите дъщери и внуци.

Умира в гр.Пловдив на рожденната си дата – 3.ІХ.1915г. на 93 год. възраст. Съгласно изразената от него приживе воля, е погребан в двора на построената от него църква в с, Климентина /Труд/. Траурната процесия около пренасяне на тленното му тяло представлявала погребална каляска със съпровождащи я множество файтони на роднини и негови близки.

/Това накратко са завещаните ни биографични данни за о. Михаил Панчев, предоставени от неговите потомци, пра-пра внуци – Иван Манев от гр.Пловдив и Боян Манев от гр. София./

2.свещ. БЛАГОЙТОДОРОВТОНЕВ

Благой се родил на 12.ІІ. 1880г. в семеийството на Тодор и Цвята Тоневи от с.Бачково и бил първото от трите им деца – едно момче и две момичета. Сестрите се казвали Тинка и Мария.Прогимназиално образование завършва в гр.Асеновград, след което учи в мъжката гимназия “Александър І”, в град Пловдив, където по това време учителствува Димитър Благоев, който му е бил и преподавател.

Майката е била твърде религиозна жена. Имала една ценна светиня, която и е дар от Иерусалим – малко метално кръстче съставено от две части, което във вътрешността си е съдържало частичка от Христовия кръст. През периода ,когато е живеелапри сина си в с.Чирпелий /Труд/, често селяните се възползвали от тази светиня. Допирайки кръста до боледуващи животни-те оздравявали. В последствие някой от съселяните открадва съдържанието на металния кръст, незнайно как и къде.

Както се каза, поради голямата си религиозност, майка Цвята е искала синът и да се изучи за свещеник. И тъй като съпругъти не давал пари за такова обучение, тя тайно взимала пари на заем от съседи, които в последствие събирала и връщала, за да изучи Благой в духовно училище.

Така, следзавършване на гимназията, по желание на майка си, Благойпродължава учението си в Самоковското духовно училище /Семинария/ където се записва като редовен ученик през 1885г. Завършва го през 1900г. и се връща в родното си село. В Бачково започва работа като писар в кметсвото. След няколко години през 1903г, на 25 год възраст се оженва за Яна Кост. Шошева, също от с.Бачково и създават семейство, в което последователно се раждат пет деца –Цвета, Мария,Кирил, Мина, Люба. Второто от тях – Мария почива при нещастен случай на 3 год.възраст, по време на игра, попадайки в казан с нагорещен восък.Спомена на тази трагедия в последствие оставя траен отпечатък върху цялото семейство.

Четвърта дъщеря –Мина, когато пораства, се омъжва за младеж, който е един от внуците на иконописеца Захари Зограф.

Така след задомяването, в 1906г. Благой приема ръкоположение от тогавашният Пловдивски митрополит – Максим /1906-1938г/ и става свещеник. Първоначално му се предлага да приеме служба в Пловдивския храм “Св.Марина”, което от скромност отказва и пожелава да отиде на селска енорийска служба.

Така през м.август 1906г. постъпва на служба като енорийски свещеник в с. Климентиново /Труд/. Със семейството си заживява на квартира в къщата, където днес е кръчмата на Първан /срещу Читалището/.По повод идването на новия свещеник, в кръчмата е бил организиран банкет за населението, за сметка на духовника. След известно време, ползвайки под наем земя, чрез припечелени пари, за 6,00 лв. купува двор с построена малка къща, която в руини съществува и до днес./Това е границата между дворовете на Благой Тодоров и Петър и Янка Константинови/.

През 1913г. участвува като доброволец в Балканската война. В служението си като полкови свещеник извършвал опела на убити български войници, като не преустановявал молитвата си дори и по време на масирани бомбандировки. С Божията подкрепа се връща жив и здрав при своето семейство след края на войната. Отличен е с медал за храброст заради усърдното си свещенослужение. След воините, през 1939г е член на “съюза на бойците участували в отечесвените войни”.

В този период, когато участвува във войната, основна помощ на семейството му оказват неговите родители, предимно майка му.

Финансовотоположение на свещеническото семейство не билозавидно. Възнаграждението, което получавал свещеника като месечна заплата било ниско. Хората от селски произход били бедни. О.Благой никога не си позволявал да роптае от факта, че някои миряни не му плащали или плащали по-ниско от определените църковни такси, за отслужването на молитви ицърковни треби. За да не е в тежест на енориашите си и за да изхрани многочленноно си семейство, свещеника предприема редица стъпки на предприемачество с цел осигуряване на странични финансови доходи.

Първоначално закупува плетачна машина за чорапи от Пазарджик, но търговията не потръгва. След това завършва курс за бубарство в Садово и се захваща с отглеждането и развъждането на копринени буби, който поминък успява да разрасне в селото и да ангажира голяма част от жителите му. Осъществява търговски връзки стърговци от Италия и Румъния. Създава сдружение с още двама търговци от Пловдив, като единият от тях се оказал некоректен съдружник. Имало период, когато бил измамен от свой служител – посредник, при продажба на копринените пашкули. Наложило се да взима банкови заеми с ипотекирване на своите имоти, за да изплати нужните суми на производителите бубари от с. Чирпелии. Такава жертва и риск е рядкост.

О.Благой е първият жител на Климентиново, който засажда и отглежда слънчоглед за производство на олио-“шарлаган”. В поредица от години арендува земя от известния земевладелец Шефик бей, която по – късно и закупува с цената на много ипотеки /след смърта на бея/ и душевни притеснения, /предизвикани от неговите наследници/. Гостувал е дори на бея в Цариград. Общия размер на нивите му достига 320 дка. През 1956г., три години след смърта на свещеника, тази земя е кооперирана вт.н. ТКЗС и одържавена.

О.Благой е подкрепял идейно и реализирал, до колкото му е било възможно, замисъла за комасация на земеделските земи.

В годините на занимание със земеделие и бубарстнво е осигурявал работа и препитание за голяма част от населението в селото.

О.Благой освен да прехрани семействното си, се е стараел да бъде добър Божий служител. Имал е внушителен глас и певчески данни. Извършвал е чинни църковни служби с помощта на църковните певци Личо Кузев и Борис Мисиров. По негово време е сформиран детски църковен хор от учителката Никифора Аргирова, чийто съпруг е бил директор на основното училище, в двора на храма.` При храмови празници понякога са гостували и участвували в богослужениетоцърковни хорове от гр.Пловдив.

В личен план свещеника е бил милосърден и услужлив. Никога не е проявявал алчност и винаги е щадял енориашите си при получаване на такси от тях за църковни треби и молитви. Помагал е със заеми, които по някога не му връщали или забавяли с години, а и той забравял за тях и не си ги търсел възвратно. Помагал е често със съвети и препоръки на съселяните си .Хората са го има ли като съдия за решаването на семейни спорове и недоразумения.Позицията му по обществени теми и казуси оставяла своя отпечатък и често била от ключово значение за решаването им.

Към домашните си е бил сдържан. Не се е гневял на децата си, а ги е респектирал само с вида си, за да го слушат. Спазвал е църковния пост редовно, ходел е на всякъде с подрасник и расо, т.е държал е на свещеническия външен вид. Стремял се е да не бъде лицемер нито да показва привидно благочестие. Ненавиждал е онези духовници, които са били двулични и са имали двоинствен живот – привидно са демонстрирали праведност пред хората, а всъщност слугували на греховни слабости и навици.

О.Благой е познаткато човек с твърд характер, често неподатлив на чуждото мнение. Изразявал е твърда позиция срещу антицърковната комунистическа идеология и власт, на която не се е поддал да робува дори след политическите промени през 1944г.Наричан е “кулак”. Затварян е с група селяни в избата на кметството и е бил белязан от антифашистите комунисти да бъде умъртвен без съд и присъда. С помощта на големия режисьор Боян Дановски /1899-1976г/ и Димитър Пеев /1919-1996г/ - син на Александър Пеев, лични приятели на о.Благой, свещеника с неколцината мъже са били освободени. При освобождаването на невинно задържаните, присъствал дори Димитър Пеев, който при излизането им от кметството ги приканил да целунат ръка на свещеника, като им припомнил, че благодарение на него сага са свободни и са се оттървали от неминуема смърт.

През 1923,24г. чрезпрякото съдействие на о.Благой смъртна присъда са оттървали шестима невинни мъже членове на земеделския съюз, жители на с.Климентиново /Труд/.

През годините на свещенослужение о.Благой се е опитвал да създаде дружески отношения с видни представители на интелигенцията, независимо от техните идейни разминавания в политиката. Бил е голям приятел с известния в България като руски шпионин през времето преди 1944г., д-р Александър Пеев, чийто син в 1945г успява да освободи дядо поп от грозяща го смърт, както споменахме по-горе. Дори свещеникът е венчал д-р Пееев съссъпругата му Елисавета. Когато научава за смъртната присъда на доктора, о.Благой преживява тежко загубата на приятеля си, убит от фашистите.

Голямо приятелство отецът е имал и с големия български режисьор и кинематографист Боян Дановски /1899-1976/. През годините преди 9.ІХ.1944г., като комунистически активист, о.Благой го е опазил от залавяне и грозяща смъртна присъда, като три месеца го е укривал в чифлика си извън селото, като мнимо пред властите го представял за ратай. Изготвил му е фалшиви документи забягство в Турция и да се спаси от преследване. Същият този човек, пък се отблагодарява на своя спасител през 1945г., като освобождава о.Благой от временен арест в кметството, с неколцината мъже от Климентиново, и запазва живота им.Посещавал го е в дома му. Дори веднъж, със своя театрална трупа, при гостуване в гр.Пловдив, публично след представлението, което изнесли, прегърнал свещеника и му целунал ръка, което пък озадачило пресъстващите, непознаващи обстоятелствата на тяхното приятелство.

След политическите промени в страната 1945г. Дановски предлага надядо поп т.н “народна пенсия” като активен борец, което предложение о.Благой категорично отказва, както за себе си, така и за всекиго от членовете на своето семейство.

В обществените си прояви о.Благой има две важни заслуги. През 1928г., когато е опожарен храма, по невниманието на клисаря дядо Делчо, той се наема с неговата реконструкция и възстановяване. При този ремонт е сменен изцяло покривът и дограмата на храма, както и иконостаса с иконите. Малко по рано е почнат и строежът на камбанарията /до вторият етаж включително/ и завършен през служението на о.Васил Цончев.

Другата важна проява е строежът на новата ЖП гара, /която е действаща и днес/, за удобство на хората, издигната по-близо до покрайнините на тогавашното селото. /Тогава този район не е бил одворен и заселен./ За преместването на гарата, от стара в нова, отеца е използвал в София познанства и връзки на министерско ниво.

Служението на свещеника продължава до 1938г., когато се пенсионира и в енорията на служба идва о.Васил Цончев от с.Голям Чардак. От това време нататък, о.Благой не се вмесва в служението на новия свещеник, рядко идва в храма, само за присъствие на богослужение, като продължава да се занимава със земеделие и бубарство до 1953г. През същата година,на 12 юли /стар стил - празникът Петровден/, почива и напуска земния свят на 73 годишна възраст. Опелото е извършено от о.Васил – свещенника на Труд, в съслужение със свещеника на с.Строево, в присъствие на близки и родственици на покойника. През целиятден църковнатакамбана огласяла селото с траурен звън.

/Кратките биографични бележки са изложени по спомени на дъщерята на о.Благой - Люба Виткова от гр.Пловдив и внучката Янка Константинова от с.Труд./

____________________

3.свещ.ВАСИЛЦОНЧЕВ/БОЧУКОВ/

Роден е в с.Голям Чардак, Пловдивско, на 21.ІХ.1911г. Баща му Цончо Димитров Бочуков е убит през Балканската война 1912г. Основна грижа за осиротялото семейство поема дядото Димитър, който бил земеделец. Оказал се мъдър имного религиозен човек. Отделялвреме за лична молитва, всекидневно четял откъси от Библията и редовно посещавал църковното богослужение.

Първоначално Васил завършил основно образование в гр.Пловдив. Седалище на прогимназията била днешната сграда на Академията за музикални и танцови изкуства, над Тунела. Имало пансион и пълна издръжка за сираци и деца на бедни семейства. След завършването на основното образование, дядо Димитър решил да изучи внука си в Пловдивската Духовна Семинария. Въпреки голямата трудност, той успявал да осигури нужните 8000 лв, за всяка една от годините на обучение. Васил живее и учи в Семинарията от 1927 до 1933г. След завършване на средно богословско образование през 1934г.Пловдивският митрополит Максим /1906-1938г/ го ръкополага за свещеник.

През зимата на 1938г., на 5 януари, о.Васил официално е назначен като енорийски свещеник в овакантената енория в с. Климентиново /Труд/.Продължилото 33 год. служение в селото било изпълнено с всякакви духовни прояви и исторически събития.

Младият свещеник наследява от о.Благой двамата църковни певци - Борис Мисиров и Павел Узунов, завършили шестмесечен певчески подготвителен курс към Пловдивската Дух. Семинария, и с тези талантливи псалти успява да утвърди редовно и чинно църковно богослужение. През 1945г П.Узунов е убит във войната и свещеника остава само с един певец до 1958г. От 1958 до 1960г. църк. певец става Личо Кузев.

В ранния период на своето служение о.Васил поддържа наследения от предходния свещеник, детски църковен хор, дирижиран от учителката по музика Никифора Аргирова, просъществувал почти 2 години през неговото служение. Преподавал е на децата вероучение в нарочни часове, в храма, през делничните дни, което след 1944г. му е забранено от атеистичната власт. Три пъти е организирал поклоннически пътувания до Рилския манастир, третото през 1941г, когато се чествувала 1000 годишнината от успението на Св.Иван Рилски. През 1947г. е организирано православно християнско братство към храма с наименование “Св.Георги”. Братството е участвувало неколкократно в празничните литийни шествия на чудотворната Асеновградска Богородична икона от храм“Св.Благовещение”, на празника “Преполовение”. Също е взело участие в първия събор на православните братства – “Светлина”. При престоя на 9 пехотен полк на територията на селото, о.Васил е поддържал дружески отношения с някои от командирите – п-к Бонев, к-н Паунов и др., които заедно с войници, често са присъствували на църковното богослужение, изповядвали са се и причастявали.

През 1942г о.Васил е бил командирован за 4 месеца в Гърция, в Сарандадиос. През 1948г. участвува за 1 месец в бригадирското движение. Като член на пловдивския свещенически хор, ръководен от о. Константин поп Константинов, взима участие в строителни работи в Родопите, при прокарване на пътя от с.Югово до с.Манастир. В 1954г. започва следване в Духовната академия гр.София, която завършва през 1959г. Обучението му е задочно, по причина ,че е действуващ енорийски свещеник в с.Труд.

През време на своето служение, о. Васил е бил образцов свещеник. Никога не е отказвал съдействие и услуга към миряните съобразно пастирката му обязаност. Принуждаван от атеистичната власт да занемари свещенослужението, отецът е билнатоварван със задачи и ангажименти странични от прякото му служение, които търпеливо и незлобливо е изпълнявал безупречно. Хората са го обичали и са имали към него голямо доверие.

Принуждаван да не ходи със свещеническо облекло, на което не е отстъпил, да не посещава домовете на енориашитепо време на празника Богоявление, с който компромис се е примирил и др., о. Васил е избегнал тежки репресии и тормоз от социалистическата власт – участ, която не е подминала някои негови съвременници и познайници, като свещ.Стефан Тафров – зверски убит от комунисти в с.Зелениково, Пловдивско, през 1944г.

С инициативата на о.Васил става завършване строежа на църковната камбанария, започнат ок.1923г. по времето на о.Благой Тонев, изграден до втория етаж включително и преустановен поради липса на средства. О. Васил довършва третия етаж и кубето през 1940г и качва камбаната на камбанарията.

По инициатива на о.Васил през 1945г. се построява и църковния дом /къща/ в двора на оброчището “Св.Троица”. Строежът протича изключително тежко поради липса на църковни средства и трудността да се осигурят нужните строителни материали в трудното политическо време на преход.

Първоначално свещеникът с презвитерата Ангелина/ +1987г./ и дъщеря си Мария, живее на квартира. Доста късно – през 1945г., при оскъдицата на строителни материали и недостиг на църковни средства, успява да построи църковната къща, в която се премества да живее до 1970г. През 1970г. година е освободен от длъжност в енорията с.Труд ипреместен на служба в гр.Пловдив.

Първоначално служи няколко години в хр.”Св.Иван Рилски” до 1981г., в която година е прехвърлен на служение в храм – “Св.Троица” кв.”Южен”, където пребивава до 1998г. След пенсионирането си продължава да бъде помощник -празничен свещеник към същи храм като изповедник, в съдействие на младите духовници, и до днес.Отличава се с ерудиция и пастирска опитност.

Проявявал е всестранни културни интереси дори до преклонната си възраст – посещение на кино прожекции, театрални постановки, концерти, както е имал интерес към богословската книжнина и църковна музика.

/Биографичните данни са резюмирани по устни спомени на самият о.Васил Цончев/

_______________

4.свещ.БЛАГОЙ КИРИЛОВТОШЕВ

О. Благойпроизхожда от Пиринска Македония. Роден е на 28.ІІІ.1946г. в с.Кърпелево, Благоевградска област. Селото е с местонахождение в Малашевска планина, посока – западно от гр.Сандански. Родителите Кирил Ив. Богоев и Стояна Георгиева Вълкова, са потомци на стари родове от тази област. Бащата Кирил участвува във Втората световна война като млад донаборен войник. В боеве с немците при “Марино поле” попада в плен иизвестно време със свои другари преживява затворничество в тежки битови условия. Дори в първата седмица от пленничеството са били подложени на тежка жажда и гладуване. Запазвайки достойно поведение, по-късно всички са освободени и се връщат живи и здрави по родните си места.

Кирил и Стояна имат три деца: две момчета и едно момиче. Първото- Васил се ражда преди войната, а второто Благой и третото Арисонка след това.

Семейството живее бедно, при оскъдица, особенно в годините на политическа промяна след 1945г., където поминък е единствено животновъдството и тютюнопроизводството.

Първоначално Благой завършва прогимназия в родното си село. След това от 4 до 8 клас учи в основното училище на съседното село Гореме, което завършва през 1960г.Баща му желае той да продължи образованието си в Духовната Семинария, но Благой противно на бащината воля, заминава за с.Черна гора /Чирпанско/, където от 1960 до 1963г. учи в среднотехническото училище за строителна и финна керамика . След завършване на средно образование в период от година и половина постъпва на работа в завода за строителна керамика “Александър Войнов”-гр.София. По стечение на някои лични обстоятелства през 1964г. решава да се запише като ученик вредовенния шест годишен курс на обучение в Софийската Духовна Семинария “Св.Иван Рилски” – гара Черепиш. Престоят му е при пълен пансион, с издръжка от Св.Синод на БПЦ. В период от четиригодини успявада завърши шест годишния курс с мн.добър успех, като в 5 и6 класе изучавал предметите предвидени за две години, в една.

Обучението в семинарията е прекъснато след 4 клас, до 1967г., поради отслужването на задължителната донаборна военна служба. Отбиването на военна служба протича първоначално в строителни войски – Бобовдол, а после с преместване в поделение до гр.Кюстендил,при изпълнение службата – писар. В 1969г. Благой завършва Духовната семинария и продължава висше образование в Софиската Духовна Академия “Св.Климент Охридски”. Две години под ред следва редовно обучение, след което продължава задочно,до завършване на образованието си в 1974г.

И в Семинарията, и в Академията проявява завидна любознателност и интерес към богословието.

През време на следването си се самоиздържа. Още като семинарист, през ваканционния летен период работи като сервитьор в град Мичурин /Царево/, заосигуряване напарични средства нужни за учебната година. Като студент, в неучебно време, със съученици работи като певец в хор към народният театър “Иван Вазов”. Участвуват в различни постановки на известни драматурци, при участието на видни български актьори като Любомир Кабакчиев, Георги Черкелов и др.

През 1971г. се оженва за Даринка Славеева Табакова от с.Ветрен /Пазарджишко/, сестра на негов съученик от семинарията. Венчанието е извършено от иеромонах Галактион, /настоящия Старозагорски митрополит/, в храма “Св.Николай”, в селото на съпругата . Няколко месеца живеят при родителите и, докато Благой завърши редовното си обучени във втория курс на Духовната академия. През есента същата година на 21ноември , в храм “Св.Харалампий” – гр. Септември, Пловдивският митрополит Варлаам го ръкополага за дякон, а на следващата седмица в хр.”Св.Иван Рилски”-гр.Пловдив, за свещеник. В период от един месец той се обучава на стаж в пловдивските храмове “Св.Марина” и “Св.Иван Рилски”. Предложено му е да остане като енорийски свещеник в гр.Пловдив, но младият духовник предпочел да отиде в селска енория. По решение на митрополита, на 25. декември 1971г. архимандрит Борис – протосингел на Пловдивска митрополияофициално извършва въдворяването на о.Благой Тошев в енорията с.Труд.

Новият свещеник е посрещнат с овации и големи очаквания от населението. Храмът в първите богослужения се препълва, дори с многочисленото присъствие на младежи. Енориашите са респектирани от интересните проповеди иосанка нановият си пастир.

В църковните слова, в лични разговори и беседи, при извършване на треби, о.Благой се опитва в годините на атеистична пропаганда, да разкрива на хората знанието за Божието съществуване, за безсмъртието на душата, за вечния живот. Опитва се да възстанови прекъснатата традиция, на “Богоявление” свещеникът да посещава домовете на енориашите си за благословение, чрез поръсването им със светена вода. Както при служението на о.Васил – някъде е приет с охота,другаде пренебрежителноотблъснат.

По негово време се предприемат и извършват важни стъпки в строителена и правна насока. Извършват се реконструкционни и обновителни работи итериорно и екстериорно по храма. Направена е свещопродавната в северния притвор, която през 1991г. е унищожена от локализиран пожар. Построена е канцеларията в двора на храма, която при ремонта на северния притвор, след пожара, наложително е съборена, за да се използват част от строителните и материали, за покрива на притвора. Подменена е старата керпичена оградаопасваща двора на храма-/полуразрушена/, с нова отбетонов пояс и метален ажурен парапет. Построена е санитарната сграда в храмовия двор.

В правно отношение са направени важни придобивки. През 1985г. успешно е възвърнат във владение на църковното настоятелство имотът – двор със сградата на старото училище, ползван до тогава безвъзмездно от различни организации – кооперация “ Единство”, ТКЗС, ТПК “Битова техника” и др.

От общо 90 дка църковни ниви успешно са възвърнати земи с площ 48 дка.

При постъпване в енорията, семейството на свещеника се настанява в църковния дом, в двора на оброчището “Св.Троица”. В продължителен преиод от 14 год., след закупуване на собствено дворно място в регулацията на селото,отецът със съпругата си успяват да изградят собствен дом, където се преместватда живеят през 1986г.

За да се сдобият със средства за собствено жилище двамата, в продължителен период от време усилено се занимават със земеделие и търговия на зеленчуци.

На о.Благой му се раждат двама сина – Кирил и Методий. Първият е роден на 8.І.1972г. в с.Труд, а вторият се ражда на 22.VІ.1985г. в гр.Пловдив.

До 2000г. о.Благой сам обслужва енорията на с.Труд в продължение на 29г.. В определени периоди поради различни причини – /смърт или напускане на служещия свещеник/, неколкократно е обслужвал и енорията на с.Строево.

През последните години някои обстоятелства повлияват отрицателно на пастирското му служение, поради което, през 2000г. Пловдивският митрополит Арсений /+2006/, след като ръкополага синът му о.Кирил в свещенически чин, го назначава за втори енорийски свещеник в с.Труд. От тогава до днес баща и син обслужват съвместно енорията в селото.

_____________________

5.свещ.КИРИЛБЛАГОЕВТОШЕВ

Кирил е първородният син на о.Благой Тошев. Роден е на 8 януари 1972г. в с.Труд. Основно образование завършва в селското основно училище “Св.Св. Кирил и Методий”. Проявява интерес към музиката и изобразителното изкуство. Четири години посещава курс по музика в читалище “Светлина” и изучава свирене на акордеон. По късно в основното образование надделява интересът към рисуването, а музиката остава хоби. Взима частни уроци по рисуване при различни художници. В седми клас се подготвя и кандидатсва в пловдивската художествена гимназия “Цанко Лавренов”, но неуспешно. Бащата препоръчва на сина да запише обучение в Софийската Духовна Семинария – гара Черепиш, /до гр. Мездра/, което предложение синът отказва, поради липса на религиозно съзнание иинтерес.

След завършване на осми клас, през есента на 1987г., след приемен изпит по рисуване, започва учение в ТДВА “Христо Ботев” гр.Пловдив, специалност – дърворезба, с преподавател - худ. Янко Ненов. През този период, особенно в последния курс на обучение, по едно стечение на обстоятелствата, при четене на Библията и религиозна литература, у Кирил се променя мирогледът за света и ценостите в живота. Заражда се жива вяра в Бога и желанието да учи в духовно училище, за да разшири религиозните си познанията.

След завършване на средно образование, през лятото на 1991г. кандидатства с приемен изпит в Духовната академия “Св.Климент Охридски” гр.София, но не е приет. По съвет на вуйчо си свещ.Стефан Табаков от гр.Стрелча, в същата година през м.септември кандидатства в Софийската Дух.Семинария “Св.Иван Рилски” /по това време преместена вече в гр.София/, бива приет и две години учи в т.н паралелен курс, с интензивно преподаване на богословските дисциплини. Обучението си завършва през лятото на 1993г.

Годините прекарани в Духовната семинария са време на дълбока промяна в светогледа. Живеенето при условия на пълен пансион, постоянното общуване с религиозни другари, приятелствата, общуването с религиозните преподаватели, редовното богослужение, личната молитва и проч., са фактори, които създават духовен живот у християнина и го потапят в един друг свят, различен от суетността на мирския живот.

Преломен монент, събудил един младеж към деендуховен живот в практикуване на христовата вяра,е не само четенето на религиозни книги и поучаването от светоотеческите съвети в тях, а общуването с жив опитен духовник, оделотворил в живота си онова, за което ни говори Христовото учение. Такъв личен пример е най-силното доказателство за правилността на вярата в Бога. Точно такава роля изиграва за Кирил срещата му с духовния старец архимандрит Назарий, игумен на Кокалянския манастир “Св.Архангел Михаил” /близо до гр.София/.

Честите срещи и посещения на манастира, участие в богослуженията ,изповедта, причастяването, общуването със стареца, личният му пример като Христов служител, оформят християнския мироглед и правилно разбиране на вярата, у младия семинарист. Това са години на духовна радост и духовно възпитание.

През този период се създава сред групата семинаристи-съученици дълбоко приятелство и другарска любов, която се запазва и в следващите години, особенно във времето, когато повечето от тях стават духовници и пастирстват в различни краища на страната.

Създават си певчески хор и участвуват в различни празничнибогослужения в Софийски и провинциални храмове, като са участвували и дори в няколко богослуженияотслужени лично от патриарх Максим.

И така през лятото на 1993г. приключва успешно обучението в Семинарията. Предстои кандидатстване в Духовната академия /станала в този период вече богословски факултет към СУ”Св.Климент Охридски”/ и успешното полагане на приемните изпити. През есента с.г. започва петгодишно следване в богословския факултет, редовно обучение.

Издръжката се осъществява от родителите му. За да ги облекчи във финансиране на обучението си, в периода на 3 и 4 курс започва работа в Софийската Духовна семинария, като портиер. Така става сложното съчетание на работа иучение в продължение на две години и половина. През този период за финансова самоиздръжка, изработва стенни иконостаси за продажба, дърворезби за параклиси, служи като църковен певец в хр.”Св.Седмочисленици”-София и др.

В Богословския факултет Кирил се запознава с бъдещата си съпруга Екатерина Живкова Чавдарова от с.Ветрен, Пазарджишко, дъщеря на местния енорийски свещеник, студентка в по-горен курс ,с която са венчани през лятото на 1996г., в с.Труд, от Пловдивският митрополит Арсений. През 1996,7г. живеят на общежитие в гр.София. Съпругата, вече завършила висшето си образование, дебютира в преподаването на вероучение. През 1998г. семейството се преселва да живее в с.Труд, /при родителите на Кирил/.В същата година той се дипломира и завършва висшето си образование.

В периода на 1997-1998г и следващата учебна година, двамата преподават вероучение в различни основни училища, в гр.Пловдив, с.Марково, с.Граф Игнатиево и с.Труд. При възможност Кирил се занимава с дърворезба и мебелопроизводство, за издръжка на семейството си.

През м.март 1999г. той влиза в казармата за отбиване на донаборна военна служба. Първоначално служи в с.Щръклево, Русенско, след което е преместен в с.Труд, до началото на 2000г., когато се уволнява.

През м.февруари 2000г. Пловдивският митрополит Арсений посвещава Кирил в духовен сан. На 14.ІІ в хр.”Св.Марина” гр.Пловдив го ръкополага за дякон, а на 20.ІІ, в хр.”Св.Петка” за свещеник. Новоръкоположеният духовник стажува в катедралния митрополитски храм “Успение Богородично” тридесет дни, при ръководството на свещ. Апостол Марудов.

На 20 март о.Апостол и о.Георги Гугов - епархииски съветници, с благословението на митрополит Арсений, официално въдворяват о.Кирил на служба в енорията при хр.”Св.Троица” - с.Труд. В храма миряните с очакване посрещат новият си свещеник, а кметът Константин Кирков му пожелава да придобие авторитета и опитността на о.Васил Цончев, както и усърдието на баща си в раните години на служение.

От този момент започва пастирската деятелност на младия духовник и съвместното съслужение на син и баща.

През м.ноември 2000г. митрополит Арсений назначава о.Кирил за председател на църковното настоятелство. Предприемат се различни стъпки на промяна в енорийския живот и грижата за храма.

През 2001г. се извършва основен ремонт на камбанарията – 50% подмяна на мазилката, ремонт на кубето, подмяна на част от прозорците, пребоядисване. Извършва се обработка и заравняване на храмовия двор, засаждане на райграс, декоративни храсти и дървесни видове. Ремонтира се частично северния притвор, преобразуван в изповедалня. Пребоядисва се иконостаса и се извършва реставрационно почистване на иконите.

През 2000г.кметът Константин Кирков, по желание на населението, при съдействието на църковното настоятелство и епархийската власт,предприема строежът на параклис “Успение Богородично”, в двора на църковната къща. През лятото на същата година митрополит Арсений прави първа копка на строежа. През есента, на 26 октомври /Димитровден/, строежът е започнат, а през м.септември 2002г. е завършен, с помощта на множество дарителии спомошествователи. Основен строител на параклиса е Иван Цветанов Кирков от с.Труд.

Откриването на Параклиса извършва Пловдивският митрополит на 8.ІХ.2002г. с празнична Св.Литургия.

Апликацията и дърворезбата на иконостаса са изработка на о.Кирил Тошев, а иконите изписани от о.Милан Георгиев, /тогава цивилно лице/, а от 2003г. енорийски свещеник в с.Строево. Стенописът с образа на Св.Богородица “Ширшая небес”в притвора, над вратата , е изписан от худ.Петър Николов от гр. София, учил иконопис в Русия.

През 2003г. е подменена изцяло с нов строеж сградата в двора на църковната къща наречена “лятна кухня”. През същата година е изградена и детската площатка в парка пред параклиса “Успение на Пресвета Богородица” с одобрението и съдействието на кметството.

През 2004г. върху запазения фундамент от старата църковна канцелария ,в двора на храма, е изградена нова сграда – църковна канцелария, ползвана и като неделно училище.

През есента на 2005г. се извършва мащабен рекострукционен вътрешен ремонт на храма и част от покрива. Обновление на мазилката, пребоядисване, изписване на орнаментални фризове, направа на нов под с плочи от гранитогрес и др. Довършена е изработката на свещопродавна в притвора на храма. Строителните работи протичат с основното участие на Явор Свиленов Димитровот гр. Шумен, изпълнявал по това време, в период от две години и длъжността църковен певец. Той е основен строител и при изграждането на църковната къща – “лятна кухня”.

В духовен план също настъпват промени в енорийския живот. Извършва се редовно богослужение. Църковен певец става презвитерата Екатерина. След 2002г. , когато се раждат двете деца на свещеническото семейство –Иоанна/12.VІ.2002г./ и Дария/12.VІІ2005г./, във време от няколко години тя е замествана от други певци, преобладаващо семинаристи от Пловдивската духовна Семинария. Чрез съзнателното участие в богослужението у някои енориаши се заражда желание за воденето на по-задълбочен духовен живот. Проявява се по-отговорно отношение към тайнствата Изповед и Евхаристия /Причастяване/, дори налагане на практиката Пост – Изповед -Причастие. Сформира се скромно църковно братство, което след неделни и празнични служби се събира на братски беседи. Предприемат се неколкократно и поклоннически пътувания до манастири.

Още от 2000г. презвитерата Екатерина Тошева, провежда редовни часове по вероучение в основното училище “Св.Св. Кирил и Методий” в с.Труд. Децата приемат с голям интерес обучението по религия и въвеждането в православната вяра.

Организират се посещения на храма, филмови прожекции и поклонически пътувания до манастири.

В богослужебно отношение са възстановени някои позабравени традиции. От 2000г. се възтанови отслужването на Богоявленски водосвет вън от храма, извършвано /на 6.І-Йордановден/, при басейна на чешмата “Гергана”, с т.н “хвърляне” на Св.Кръст във водата. Събитието винаги е съпровождано от многолюдноприсъствие и емоционалност.

С построяването на параклиса “Успение Богородично”, от 2002г. се възстанови традицията на храмовия празник “Св.Дух”, /който е и празник на селото, честван с традиционен народен събор/, след отслужването на Св.Литургия, да се провежда литийно /молебно/ шествие до оброчище “Св.Троица” /Параклиса/. Там се извършва водоосвещение и благославяне на празнична трапеза /курбан/, за присъстващите.

/Храмов празник – литията до Параклиса,с водосвет- 2002г/

Някога в миналото, преди повече от 100-на години, този обичай е съществувал, но се е извършвал на открита поляна, тъй като кварталът с “Оброчището” все още не е бил застроен. Той се е намирал в покрайнините на тогавашното село Чирпелии /Труд/.

При празника Богоявление /Йордановден/, след “Великия водосвет” и “хвърлянето” на Св.Кръст във водата,свещеникът обхожда домовете на енориашите си поръсвайки ги с новоосветената вода за благословение.

Освененорията на с.Труд о.Кирил е обслужвал и някои други населени места. През 2003г. поради отсъствие на свещеник, около два месеца обслужва и храм “Св.Николай” с.Строево. През лятото на 2004г. приема председателството на храм “Св.Възнесение” с.Граф Игнатиево, възприемайки храма от разкол. От същата година, поради боледуване и преклонна възраст на о.Запрян Ванков /+2006/ от с.Церетелево, обслужва енорията му в с.Малък Чардак. След кончината на същия в 2006г. обслужва частично и овдовелите му енории –селата: Церетелево, Неделево, Любен.

Служението е изпълнено с много трудности и перипетии от личен и общ характер. Наситеността от духовни преживявания и общението с миряните съдействат на младия свещеник за добиването на пастирска опитност.

/о.Кирил и презв.Екатерина,дъщерите им –Иоанна и Дария/

_________________

______