Храм”Св.Троица” с.Труд, обл.Пловдив – исторически очерк

Данни за съществуването на храм в с.Чирпелии /Труд/ са твърде оскъдни. Ако е имало историческа книга-кондика, вероятно е изгорена при пожар или безследно изчезнала. Единственият верен източник за храмовата история и енорийски живот остават малкото цифрови свидетелства върху разни предмети и паметници, както и устното предание в споменитена жителите.

Според надписа върху голяма мраморна плоча, поставена в средата на пода, сред четириъгълни каменни плочи, с изображение на двуглав орел-символ на върховна власт, е посочена годината – 1869, като година на завършване строежа на храма, с поменаване името на главния строител, ръководел строителните работи – Минчо Богданов. Макар по данните от съхранена надгробна плочада става ясно, че селище е имало още през 1788г, то храмът е бил построен доста по-късно.

Върху един меден съд – дискус, с датировка – 1878г, има надпис, че същият е дарение на храм”Св.Троица” в с.Чирпелии.

По устно предание се знае, че през времето на османското иго, в 1877г, когато започва Руско –Турската освободителна война, много мосюлмански семейства –жени и деца, са намерили убежище в храма, при изселване от страната ни.

Храмът представлява четвъртита правоъгълна сграда – еднокорабна базилика със засводен таван, с размери: 21м-дължина, 9м-ширина и 14м-височина. От източната страна има издадена абсида-част, на олтаря, а в западната има прилепена триетажна камбанария, която е по -късно строителство. По-предположение, подсказано от някои архитектурни особенности, може да се счита, че първоначалният изглед на храма не е имал тази внушителна външност, която има сега. Преди строежа на камбанарията, най-вероятно храмът е бил малко по- нисък и с липсващ северен притвор. Малките прозорци и това ,че храмът е строен преди освобождението от османско иго, когато е забраняван строежът на високи църкви, също ни скланят да мислим, че височината му е била различна от сегашната. От западната и северна външни стени, където днес стърчат метални шини, е имало монтирани греди – носеща част на конструкция, която е представлявала характерен за храмовете от онова време – външен навес с подпори и парапет. При строежа на камбанарията, той вече не е съществувал или е съборен.

През 1926г. в храма възниква пожар и той е напълно унищожен. Това е вторият от двата известни пожара. До 1928г. продължава неговото възстановяване, когато повторно е осветен и отворен за богослужения. По устни данни се знае ,че основни дарители по възстановяването са братята Цветкови, родом от Северна България. По спомена на съвременници, камъни за храма са пренасяни с керван волски каруциот асеновградската р.Чая. От 1928г.е и сегашният иконостас. Според един историк иконите му са рисувани от Сопотския иконописец – Петър Кантемиров /+1933-34г./. Светийските образи са в академично-реалистичен стил, характерен за новаторите иконописци след възраждането. За този художник се знае, че още като студент в художествената академия, с други свои съученици са участвали в стенописването на храм –паметника “Св.Александър Невски”-гр.София, в помощ на проф.Ив.Мърквичка.

Според спомените на Люба Виткова –най-малката дъщеря на о.Благой Тонев, при когото се извършва реконструкцията на храма от 1928г., иконостаснитеикони са изписани от някакъв бивш свещеник, който незнайно по каква причина, по това време бил в низвержение и се занимавал с иконопис. Името на последния е неизвестно.

Камбанарията е започната като строеж ок.1923г., от когато датира и камбаната. Започната е по времето на о.Благой Тонев , когато са издигнати двата етажа и е преустановен строежът и поради липса на църковни средства до 1938г.. През това време е имало и църковен касиер, който е злоупотребявал с църковните средства , уличен в кражба и разследван.Строежъте приключен окончателно през 1940г., когато е завършен третия етаж и кубето, и е поставена камбаната. Няма данни за майсторът леяр, който я е изработил, но по надпис гравиран върху нея става ясно, че дарителите и са Аргир Тахчиев и Кирил Георгиев от с.Климентиново /Труд/.

През лятото на 2001г. се извърши цялостен външен и вътрешен ремонт на камбанарията-подмяна на мазилка, ремонт на кубето, подмяна на ламарина, пребоядисване, поставяне на нови прозорци и остъкляването им.

В по-късен етап, вероятно ок.1928г. е построен и северния притвор използван за свещопродавна и библиотека, който беше опожарен и отново възстановен през 1991г. като складово помещение, а от 2002г преустроен като изповедалня.

Храмовата сграда е обкръжена от широко дворно място. В западната му част, той се е обособил като отделен парцел църковен имот, в който е построено през 1910г.първото светско училище. По – късно като сграда то е било употребявано за всякаква дейност- жилижна сграда, обор,техническа работилница и проч., до 1998г., от когато е необитаема и пред рухване.

В интериорно изложение храмът е опростен. По стените липсват стенописи. Били са боядисани единствено с постна боя , като около прозорците е изписан стилизиран декоративен фриз от геометрични фигури и кръстчета. При основния ремонт от 2005г. вътрешните стени и тавана са обновени с ремонтирана и укрепена мазилка, боядисани с латекс и изписани нови фризове - разстителни орнаменти и кръстове - около прозорците, вратите и поясния цокъл.

Иконостасът е също опростен. Без дърворезба, боядисан с блажна боя и украсен със златисти бронзови ивици около иконите и долните табли.Самите иконостасни икони не са оригиналните от 1869г., а новоисписани с датировка 1928,29г., реставрирани и обновени през 2001г.

В олтаря новият изглед на жертвеника е след ремонта от 2005г., преди туй представляваше само вдлъбната ниша.

При основния вътрешен ремонт от 2005г е подновен изцяло подът. Поставени са плочи гранитогрес с основното дарителството на Иван Петков от с.Труд. Новите ажурни полилеи, свещопродавната в притвора, остъклената преградна стена на балкона, всичко това са нови придобивки от същата година. Всички риставрационни промени са с финансовото участие на над петдесет дарители – фирми и частни лица.

Напрестолния Св.Антиминс / парче плат с изображение на положен в гроба Иисус Христос, околовръст с надпис, и с вградена частичка от Св.мощи, на незнаен светец/ е дарен на храма след възстановяването му през 1928г. Той е бил осветен от Пловдивският митрополит Максим на 1 май 1926г. в Пловдивският храм “Св.Марина” и по-късно при обновлението на нашия храм –“Св.Троица”, поставен на Св.Престол.

Външно, фугировката на каменния зид на храмовата сграда е извършена след 1972г. от о.Благой Тошев. По негово време е извършен монтажа на ел.инсталазията и осветлението, външната ажурна метална ограда, външна чешма. Арката пък над дворната входна врата с надпис-името на храма, е изработена през 2001г.

В двора на храма ,от дясно на входната пътека има изграден фундамент, на който е поставена паметна плоча с надпис, в който се упоменава годината 1889,в която е извършенасмяна на името на селото от Чирпелий в Климентиново. Това преименуване е в чест на принцеса Климентина Сакскобурготска. През годините на атеизъм плочата е била скрита и съхранена в храма, като исторически документ.

За пръв свещеник служел в храм Св.Троица с.Труд се счита о.Михаил Панчев /3.ІХ.1822г – 3.ІХ.1915г./, служил в селото до 1904г. По данни от архивата в библиотеката на Пловдивска митрополия е известно, че в периода от 1904 до лятото на 1905г при храма е служил о.Николай Кузмов. След него от 1905г. до 1938г. в храма започва служението си о.Благой Тодоров Тонев /1880г -1953г/.. родом от с.Бачково. През 1938г. на служба идва о.Васил Цончев, родом от с.Голям Чардак, Пловдивско, който служи до лятото на 1971г. Същата година на служба постъпва о.Благой Тошев, родом от с.Кърпелево, Благоевградско, ръкоположен в същата година от Пловдивският митрополит Варлаам, в храм “Св.Иоан Рилски” – гр.Пловдив. През 2000г. на 20.ІІІ. постъпва на служба синът на о.Благой, свещ.Кирил Тошев, който приема председателството на църковното настоятелство от 10.ХІ. същата година.

През 1947г. е основано православно християнско братсво с патрон “Св.Георги”, което преустановява дейността си още през служението на о.Васил Цончев, под натиск на тогавашната атеистична власт, която доричрез свои представители на местно ниво /Иван Гатов-Сулю/ е изявявала желание неколкократно, да затвори храма и да го превърне в склад за фураж. Опитите са били неуспешни благодарение на твърдия отпор на местното население.

Храмът разполага и с друг имот в друга част на селото /днес близо до ЖП гарата/, който е двор с изграден в него църковен дом през 1945г., от о.Васил Цончев. Мястото е известно с наименованието “оброчище Св.Троица” и тук, може би скоро след построяването на храма “Св.Троица”, ежегодишно се е освещавал църковен курбан и празнувал народен събор.

Като белег на оброчището е поставен голям камък – триъгълна пресечена пирамида, който днес се намира в двора, отляво пред входа на параклиса. До мястото, което тогава е било вън, в покраинините на селото, се е идвало с литийно шествие в деня на храмовия празник. Тази традиция се възстанови, след построяването на параклиса “Успение на Пресвета Богородица” в същия двор, през 2002г.

Някога до 1964г е съществувал подобен параклис ,с много по малък размер, /керпичена постройка/, на друго място в селото, което сега е в границите на частен имот. Парасклисът сеименувал

на Св.Богородица и е разрушен по поръчка на атеистите-комунисти. Иконите и основният камък са откраднати и изчезнали безследно. Именно разрушаването на предходния параклис стана основен мотив за възстановяването на същия, но на друго, удобно за целта място.

Инициативата за строежа му произлезе от миряните, при първенствуващата намеса в организиране на строителството, на кметаКостадин Кирков, и с участието на много дарители и спонсори, подпомогнали строителството както финансово, така и с материали и труд.

През лятото на 2000г. /храмовият празник/, митрополит Арсений /+2006г/, направи първа копка за новия строеж. В срок от две годинипараклисът беше построен и отворен за посетители и богослужение.

На 8септември 2002г., Пловдивският митрополит го освети и отслужи първата Св.Литургия. Параклисът не е с осветен Св.Престол. От тогава всеки вторник /вечер/ се отслужва Молебен канон и Акатист към Св.Богородица, а в сряда - утреня служба.

Храмът и Параклисът са две предпочитани места за вярващите, където се уединяват в молитва към Бога, просейки от Вседържителя, прошка на греховете, упътване в живота и спасение на душите си. Божият храм на земята е кътче от Рая, радост дарена от Бога, за утеха на човеците.

______________